Отново на блогинг вълна

Back to blogging

Всеки знае колко е важно да не спираш и да не занемаряваш нещо, в което вече си инвестирал много усилия и което ти е на сърцето. Обаче като започнеш работа в офис на отговорна позиция, първото нещо, което правиш е да спреш да блогваш, въпреки че си си мислил, че ти никога няма да го допуснеш. Истината, е че като нямаш физическата и психическата възможност да продължиш е много по-важно да елиминираш всичко, което ти е extra effort.

Изобщо, защо реших да направя този завой и напуснах комфортния консултантски живот, който ми е много присърце. Защото като имаш интересна възможност на хоризонта не трябва да я изпускаш. pCloud бе това за мен. Супер як продукт, препоръчвам на всеки. Както се казва, на къде си вече без бърз клауд.

Всяко предизвикателство ти дава безценен опит и ти отваря очите за много неща. Разбира се, ако не е твоето, бързо си проличава и нещата не ти се получават толкова добре, колкото ти се иска. За това рано или късно отново се връщаш на мястото, където си се чувствал значим и полезен 🙂

За моя радост проектите бързо се занизаха и се потопих отново в консултантския живот, без да усетя как минаха няколко месеца, а моето блогче още си стоеше зарязано. Мога да споделя, че усилията, които си влагал, никога не отиват на вятъра. Така че не си ги пестете. Клиентите се появиха без да ги търся и то в точни момент за мен 😉

Но да се върна на блогчето. Проекти има, работа има, а то стои като изоставено и то от много време.

Истината е, че един път като си спрял е също толкова трудно да подновиш, все едно да започнеш от нулата. Изгубил си темпото, навиците, абе всичко. Осъзнах, че направо ме е шубе да започна да пиша и все протаквам следващия пост с редица оправдания като имах много работа, бях болна, много пътуваме и не ми остава време и ….

Прочетох една много яка книга за Nonviolent communication, Marshall Rosenberg (горещо препоръчвам), където ставаше ясно, че няма такова нещо като „трябва да“. Колкото повече си го повтарям, толкова повече се блокирам. А колко пъти съм си казвала ТРЯБВА ДА НАПИША СЛЕДВАЩИЯ СИ БЛОГ ПОСТ, ЗАЩОТО ТРЯБВА!!! Следвайки философията на въпросната книга се замислих, защо пиша блог постове, а не защо трябва да го правя. Отговорът дойде толкова естествено – да споделям знанията си и наблюденията си, за да са в помощ на тези, които се борят за своя бизнес, за своята кауза. Толкова драго ми стана, че започнах да пиша, без да мисля за думите „трябва/належащо е/няма накъде“.

Така, че пълна с енергия и много идеи за блог постове вече съм на блогинг вълна и ще вдъхна живот на този блог отново. Надявам се всеки да намира нещо полезно за себе си.